Онзи ден ми вдигнаха колата от Дондуков с паяк.
Много ме е яд , ама много, взеха ми 51 левчета. Ужас, ужас!
Ама и аз съм си виновна, хич не мога да се оправям с тази синя зона, мислех че съм паркирала на нея , а се оказа, че не е така. Направо ми става лошо като трябва да ходя до центъра, толкова е досадно това паркиране.
Гаден, гаден паяк да ти приседнат дано моите парички!
Напоследък нямам никакво време за писане, а много ми се иска да пиша.
Вълнуват ме различни неща всеки ден и щом се случи нещо веднага си казвам “ Ето сега ще го напиша в блога“, но за съжаление не мога да отделя дори и 5 минути. Днес обаче реших, да напиша за това което ми се случи вчера.
Имам 12 годишна дъщеря, която преди 6 години претърпя травма на окото, и от тогава живота ни коренно се промени. Започна се нашето ходене по мъките, имаме 5 операции и още хиляди манипулации, които продължават и до днес. И в крайна сметка , загубихме зрението на 100%.
Най-лошото е, че нищо не може да се направи и аз живея ден , след ден с тази мисъл, която ме побърква.
Вчера отидох да взема малкия ми син от градината и като го погледнах унемях, едното му оченце беше силно зачервено. Дали може някой да си представи какво преживях, стори ми се че ще припадна , не можех да си представя ,че може да ми се случи подобно нещо, не и след това което стана с дъщеря ми.
Как карах до болницата, как изчаках доктора ,как влязох в кабинета, си зная само аз.
Нямах мисъл в главата, чуствах се напълно безпомощна, знаех само , че едвали ще мога да намеря сили, ако се окаже нещо сериозно. Не и след ада, през който преминахме по Софийските болници, и след многократните посещения при лекари.
Много често си мисля, че има хора на които не се случва нищо, и такива , които са постоянно на вихъра на вълната. Е ,аз определено не слизам от вълната, лошото е че нямам обяснение, защо е така. Защо на някои хора живота протича без да им се случи нищо съществено, и други, които са в постоянни емоции?
Редно ли е да бъде така, и какъв е критерия?
Колкото и да мисля не мога да дам отговор на въпроса “ Защо се случва на мен“.
Някой знае ли го?
Вчера празнувахме рождения ден на малкия ми син. Ей, няма такава радост , подаръци, торти, гости, емоции. Подредихме масите на двора, изкарахме играчките, надухме балоните и като заваля един дъжд и хайде всичко обратно навътре. Ние живеем в малка къща и настана един хаос, 15 деца и 10 майки, просто нявсякъде имаше хора, а да не говорим, че целия под беше покрит със солети, чипс, торта и какво ли още не. Но пък за сметка на това си изкарахме чудесно, децата се наиграха, а ние с майките се наговорихме.
Днес обаче се чуствам, като разглобена, явно емоциите и напрежението от вчера се отразяват върху мен. .Но ще стискам зъби няма друг начин, най-важното е че сина ми беше щастлив. А какво друго му трябва на човек? Има ли по-голяма радост от това да виждаш щастието в детските очи? Само заради това бих изтърпяла всичко!
Вчера се прибирам вкъщи от работа и гледам как синът ми и мъжът ми боядисват яйца. Аз естествено леко се поскарах, защото боядисването се прави днес или в събота, но как да обясним на малкия, че трябва да чака до утре, той просто нямаше търпение. И в крайна сметка ги боядисахме. Валентин(така се казва сина ми) рисува със свещ по яйцата, завива ги в памук да станат шарени, направи на някои очички и уста с фулмастер, а накрая счупи две и аз леко се поизнервих. После си ги подрежда по цветове, и ги мести цял час, такава радост и превъзбуда имаше в него, че не мога да я опиша. Едвам успях да прибера яйцата той искаше да се чукнем с тях още снощи и аз изнасях лекция и обяснявах ли обяснявах, че това са прави в неделя. Е, в крайна сметка след като изгледа как кака му боядисва своите яйца, защото бяхме отделили и за нея, си легна и уморено заспа.
Ей, много ги обичам тези празници толкова е приятно, покрай подготовката за тях, а в комбинация от еуфорията и трепетите, която преживяват децата, мисля че това е един от моментите, в които се чуствам прекрасно.
Весели празници на всички!
Аз и една моя приятелка караме колела 2 или 3 пъти седмично и вчера карахме за първи път тази година. Е, днес естествено имам лека мускулна треска, но пък иначе се чуствам перфектно. Много добре ми действа това каране, колкото и трудно да е то, защото в нашия квартал всички улици са на баир и е трудно изкачването, налага се на моменти да спирам, за да си поема дъх. Но като се прибера и си взема един душ и по тялото ми се разлива едно толкова приятно усещане, че не мога да го опиша с думи. Препоръчвам на всички, които не карат колела да опитат, определено си заслужава, а и действа много добре на фигурата, стяга краката, корема и задните части и мога да кажа, че след редовно каране тялото ми започва да изглежда доста добре, за годинките на които съм. А и усещането за лекота не е за подценяване, защото след редовни тренировки се чуствам именно лека.
Е това е от мен, споделих си едно от любимите ми неща за сезони пролет-лято, а сега да се захващам за работа!
