Вчера празнувахме рождения ден на малкия ми син. Ей, няма такава радост , подаръци, торти, гости, емоции. Подредихме масите на двора, изкарахме играчките, надухме балоните и като заваля един дъжд и хайде всичко обратно навътре. Ние живеем в малка къща и настана един хаос, 15 деца и 10 майки, просто нявсякъде имаше хора, а да не говорим, че целия под беше покрит със солети, чипс, торта и какво ли още не. Но пък за сметка на това си изкарахме чудесно, децата се наиграха, а ние с майките се наговорихме.
Днес обаче се чуствам, като разглобена, явно емоциите и напрежението от вчера се отразяват върху мен. .Но ще стискам зъби няма друг начин, най-важното е че сина ми беше щастлив. А какво друго му трябва на човек? Има ли по-голяма радост от това да виждаш щастието в детските очи? Само заради това бих изтърпяла всичко!
