Защо се случва на мен?

Напоследък нямам никакво време за писане, а много ми се иска да пиша.

Вълнуват ме различни неща всеки ден и щом се случи нещо веднага си казвам “ Ето сега ще го напиша в блога“, но за съжаление не мога да отделя дори и 5 минути. Днес обаче реших, да напиша за това което ми се случи вчера.

Имам 12 годишна дъщеря, която преди 6 години претърпя травма на окото, и от тогава живота ни коренно се промени. Започна се нашето ходене по мъките, имаме 5 операции и още хиляди манипулации, които продължават и до днес. И в крайна сметка , загубихме зрението на 100%.

Най-лошото е, че нищо не може да се направи и аз живея ден , след ден с тази мисъл, която ме побърква.

Вчера  отидох да взема малкия ми син от градината и като го погледнах унемях, едното му оченце беше силно зачервено. Дали може някой да си представи какво преживях, стори ми се че ще припадна , не можех да си представя ,че може да ми се случи подобно нещо, не и след това което стана с дъщеря ми.

Как карах до болницата, как изчаках доктора ,как влязох в кабинета, си зная само аз.

Нямах мисъл в главата, чуствах се напълно безпомощна, знаех само , че едвали ще  мога да намеря сили, ако се окаже нещо сериозно. Не и след ада, през който преминахме по Софийските болници, и след многократните посещения при лекари.

Много често си мисля, че има хора на които не се случва нищо, и такива , които са постоянно на вихъра на вълната. Е ,аз определено не слизам от вълната, лошото е че нямам обяснение, защо е така. Защо на някои хора живота протича без да им се случи нищо съществено, и други, които са в постоянни емоции?

Редно ли е да бъде така, и какъв е критерия?

Колкото и да мисля не мога да дам отговор на въпроса “ Защо се случва на мен“.

Някой знае ли го?