Фонтани

Днес отивайки на работа минах покрай Южния парк и останах много изненадана, бяха пуснали фонтаните, които се намират на входа на парка към булевард „Витоша“. Страхотна гледка беше, водата се извива нагоре и пада обратно с прекрасни форми. Наоколо в кашпите са засадили цветя, тревата е зелена и е много красиво. Ей такива местенца трябва да има повече из София и да направят повече фонтани, защото внасят едно такова приятно настроение, че лично аз се чуствам много добре като ги гледам.

Обаче такива неща са малко за съжаление!

Е поне в София де, защото в по-малките градове май не е така. За мен най-красивия център с много фонтани се намира в Ботевград и аз с удоволствие се разхождам там.

Дали някога ще се разхождам и тук така?

Едва ли!

Нямам време

Последните дни ни ми остава никакво време да седна и да напиша 2 реда. Струпа ми се много работа, започнах пролетно почистване в къщи, а на всичкото отгоре бях болна цели 2 дни и не можех да мръдна от леглото, поради висока температура. Но вече се взимам в ръце и ще продължавам да попълвам моето дневниче.

Тази сутрин съм в лека депресия, поради смяната на времето, много ми беше трудно ставането, телефона ми звъни, а аз продължавм да дремя, отварям очи и поглеждам навън, а там е тъмно мрачно, ох как ми се спеше, но в крайна сметка станах и ето ме сега пиша..

Тази седмица мисля да си купя нови обувки и тази мисъл ме кара да се чуствам добре. Дано си намеря хубави, като си купя ще ги снимам и ще ги публикувам. Вчера видях в един блог как едно момиче си пише снимало новите обувки и им се радваше, и на мен ми хареса. Така че, ще последвам нейният пример.

Хайде сега да се залавям за работа, че тя е толкова многооооо!

Пожелавам си успешна седмица и хубаво време!

Жива съм

Навън вали, пътеките затрупва, а аз си пиша тихичко сама.

Минават мисли всякакви през моята глава. 

Добре ли са децата ми , къде са те сега?

Дали полегнал е в креватчето малкия сега ?

И тръгнала ли е към вкъщи каката в снега?

Дали обяда в детската е бил добър?

Дали не си е измокрила краката милата ми дъщеря ?

И всичко се повтаря ден след ден, все същите тревоги стягат моята душа.

А всичко случи се в мига, в който се появиха  те на света.

От този момент  разбрах, това нарича се съдба.

Съдба да бъдеш майка и  жена! 

И нищо, нищо на таз земя не може да се сравни с това !

Дори и мисли и тревоги се забравят  щом видя щастливите им лица. 

А вечер щом прекрача прага на дома и чуя : “ Мамо,ти ли си това ? “

Усещам че съм жива, че заслужава си да съм на таз земя!

Хайде на паша

Е като видях тази картинка вчера не се стърпях да я снимам! Действието се развива не в някое село, а тук в София и то в Южния парк. Само на метри от кравите играеха деца, хора бяха насядали по пейките, майки разхождаха бебетата си. Нямам нищо против кравите даже напротив, много обичам мляко и млечни продукти, ама кажете ми нормално ли е това, и то в един от най-големите паркове на града?

Нямам  коментар,  оставам безмълвна!

Баба Зима се завърна

Сутринта станах и като погледнах през прозореца останах доста изненадана, всичко в двора беше побеляло от сняг. Не бях подготвена за подобна изненада, или по-скоро не бях гледала прогнозата за времето и затова реагирах остро. Имам чуството, че зимата се завърна, а пролетните ми цветя бяха цъфнали и беше толкова красиво. Ето това нещо е в състояние да ми развали настроението от сутринта. Пак се навлякох с яке ботуши, ринах сняг от колата. Не ми се правят вече такива неща, уморена съм от тях. Искам пролет,слънце, искам да слушам песента на птичките и да усещам мириса на цветята.

Хей бабо Зимо отивай си, че ми писна от теб, пусни сестра ти Пролетка да дойде да внесе малко настроение с красотата си и да разведри обстановката на заобикалящото ни ежедневие. Стига си разтръсквала бялото си одеало, достатъчно го тупа вече, прибери го някъде на сухо и догодина ще го извадиш пак. И легни си почини, че доста поработи тази година, имаш нужда от почивка.

Дали ще ме чуе, а?

Надявам се да го направи, или  май така ми се иска!